ДО БЪЛГАРСКИТЕ ЗАНАЯТЧИИ!

[gguenkov]

ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ КРЪСТЮ КАПАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НЗК




Драги колеги, занаятчии от всички професии,

обръщам се с това открито писмо към всички, които се чувстват занаятчии. Взех това решение, защото понастоящем текат процеси, които застрашават бъдещето на занятчийството изобщо.

Конкретния повод е представеното от МИЕТ предложение за изменение на Закона за занаятите. По-точно, тук не става дума за изменение, а за подмяна на закона от 2001 година с друг. Както се изрази по време на кръглата маса, посветена на Закона за зананятите, конституционния съдия Борислав Белазелков, когато 90% от един законов текст се изменят, не може да се говори за изменение, а за премахване.

Какво предвижда проекта на МИЕТ? Като занаятчийски професии се запазват, по-скоро се реанимират занаяти от Зората на българската държава след Освобождението. Значи, предлага се закон, който да регулира дейността на мутафчиите, бозаджиите, леярите на камбани, и други такива особобено разпространени през 21. век занимания. Доколкото може да се заключи и без особени статистически проучвания, групата, към която се отнася закона, едва ли наброява повече от 5 000 души. Пита се, ако следваме повика за борба с бюрокрацията, трябва ли цял отдел на министерството да се занимава с изработването на специален закон за толкова души. Ние всички, занаятчии и не-занаятчии тачим традицията, художествените занаяти и фолколора. Но занаятчийството не е отдел от Министерство на културата или Етнографския институт. То е част от икономиката, то обединява икономически субекти, които се реализират на пазара, разкриват работни места и участват в реализацията на брутния социален продукт в дадена държава. И това е така, независимот от това има или няма занаятчийски камари. Електротехниците, фризьорите, оптиците, зъботехниците, водопроводчиците, хлебарите и сладкарите по цял свят са занаятчии, а не нещо друго. И какво друго могат да бъдат? Индустриалци? Та нали техните предприятия са малки и работят много гъвкаво по поръчка, а не сериино. Работници? Та нали един занаятчия владее целия процес на изработване на продукта си, а не само част от него, както един работник на конвейра. Та нали когато ни се развали телевизора, или тече чешмата, викаме майстор, да ни оправи повредата. Предлолагам, всеки обикновен човек разсъждава така. Но не и авторският екип на проекта за изменеие на закона. Спроед него телевизионните техници, фризьорите и сладкарите са нещо друго. Попитахме какво друго, и получихме отговор “регулирани професии”. Така че, драги мастори-занятчии, вие сте регулирани професии.

Попитахме какви са били причините да се извадят всички модерни, живи и развиващи се занаяти от закона. Отговорът беше: такава е традицията на занаятите в България. Но нали такава е и традицията на занаятите изобщо. Едно време хората са се возили с каруци, и работата на занаятчията е била да поправя каруците. Сега хората се возят на автомобили и работата на занаятчиите е да поправят автомобили. Но не и спред МИЕТ. По някаква причина занаятчиите продължават да поправят каруците, ако има такива, а някаква друга група от хора поправя автомобилите. При таква интепретация е ясно, защо една от участничките в кръглата маса обясни колко е трогателно да си купиш ръчен бял хляб от хлебар, който приготвя хляба в пещта от времето на баба си. Всички се умилихме. Помислих си, къде живее тази госпожа? Нима не вижда, че в хлебарниците вече се продава пълнозърнест, ръжен, диетичен хляб? И той не се произвежда в хлебозавода, а от собственика на хлебарницата. Нима не вижда, че и традиционните професии се менят и модернизират. Помните ли студеното къдрене и хартийките? Та това е минало. Сега фризьора и особено козменита работят с модерни технологии и препарати. Но спред дефиницията на МИЕТ това не са занаяти, а професии. Питам се не ли адвоката и съдията също професия? И къде е разликата?

Оказва се, че се намираме в затворен кръг. По условие занаята следва да е старомоден и непродуктивен. От това следва, че занаятчийството не само не е част от модерната икономика и част от икономическото натрупване и развитие, а и в момента в който то започне да се модернизира му се отнема името занаят. Защото....такава е традицията. Нищо, че в цяла Европа занаятите имат съществено участие във формиране на брутния вътрешен продукт /в Германия – 30%, в Австрия, кодето няма отделни занаятчийски камари – 20%. Това раззбира се и възможно само, ако занаятчийството е модерно и се развива. Но според новия закон това престава да бъде занаят, а става професия.

Драги занаятчий, сигурно някои от Вас се срамуват да се наричат така. Тях моето послание няма да достигне. Обръщам се към тези, които се гордеят да са майстори-занаятчии, които всеки ден доказват майсторлък, гъвкавост и посоянство в работата си, които с честне труд издържат семействата си и дават работа и на други, котио са отворени за модерното, нека не допуснем занаятчийството да се върне в деветнадесети век. Нека не допуснем да сме поставен пред избора “регулирана професии” или паметник на културата. Занаятчийстово не е просто вид производство. Занаятчийстовоте съсловеи, което оформя нашето общество, което поема социални задачи, което допринася за благосъстоянието на хората и което се намира също така в Европа на 21 век, както и останалите части на икономиката. Моля да обединим усилията си, за да спрем поектозакона. Моля всеки от вас да използа на на място авторитета и позицията си, за да се запазим като съсловие.

Още една дума за занаятчийските камари. Сигурно има какво да се критикува в тяхната дейност. С общи усилия трябва да се погрижим те да станат наистина защитници на -итересите на своите членове-предпирятия. Но нека се противопоставим на подетата в момента кампания за тяхонот унищожаване. Авторите на проектозакона аргументират радикалния си подход с това, че камарите били погрешно изтълкували Закона за занаятите, като налагали глоби за предприятията, което не са се нанесли в регистъра. Драги дами и господабче 20 години живеем.в правова държава. Би трябвало да сме се научили, че закона трябва да се спазва. И да ни харесва, и да не ни харесва, Закона за занаятите от 2001 година е в сила. И в отзи закон е записано задължителното членство в регионалната занаятчийска камара. Как може да изреагира дадена регионална камара когато прокуратурата я прикани да се погрижи за това, незаписалите се пердприятия да се запишат в регистъта? Нима тя трябва да пренебрегне закона, според който е създадена? Сигурно всеки ще си помисли така. Но не и при нас. По-висша инстанция на прокуратурата отменя първото решение. Добре. Не е за пръв път в съдебвана система да има разнобой. Но познайте кой е виновен. Не прокуратурата, занаятчийските камари. Всичко това ми напмоня за вица за Зайо, когото бият когато е с шапка, но и когато е без шапка. Та нека не се посатвяме в позицията на Зайо. Занаятчиите са били винаги онази част от икономиката, която е оцелявала по време на кризи. Нека с общи усилия се справим и с тази. Нека с общи усилия убедим политиците, че не сме от по-оня-ден, а сме част от модерното българско общество.

Последно се обръщам към онези занаятчии, които използват ситуацията, за да преследват лични цели и бързат да пюят по колегите си и по камарите. Нека си замислят, че и за тях унищожението на занаятите в крайна сметка няма да е от полза.
Нека оставим личните амбиции и конфликтите - има време за тях. Сега е време за солидарност и единство.

Кръстю Капанов